Ананда Сангха - Разпространение На Светлината На Йога Чрез Ученията На Парамханса Йогананда. Разказ От Свами Криянанда

Най-ясните ми спомени от моето детство са свързани със специален вид щастие, щастие което нямаше почти нищо общо с нещата които ме заобикаляха. Като най много то само се отразяваше в тях.

Една постоянна мисъл се въртеше в мен; Изобщо какво правих тук?

Интуитивно чувствах, че трябва да има някаква по-висша реалност - друг свят, много по-сияен, красив и хармоничен, отколкото това земно ниво.

Красиви звуци и цветове ме обземаха почти до екстаз. Понякога разстилах едно цветно индийско одеало което имах, след това се промъквах под него и жадно „пиех“ от красните сияйни цветове.

Понякога, втренчвайки се в призмата, образувана от широкия ръб на огледалото на майка ми, си представях, че живея в свят на ярки светлини с цвят на дъга.

Често през нощта, преди да заспя, бивах обгърнат от една прекрасна лъчиста вътрешна светлина и моето съзнание се разширяваше отвъд границите на тялото ми.

По това време си мислех, че това е нормално и всички деца по света заспиваха по този начин.

По-късно научих, че това съвсем не е така. Даже им се струваше твърде странно на повечето хора.

Грешното убеждение че това не е нормално направи така че постепенно да изгубя този ценен подарък.

По късно успях да си го възвърна отново след като започнах да медитирам, когато бях на двадесет и три години, след моето посвещение на крия йога от моят Гуруджи - Парамханса Йогананда. Когато отново бях обгърнат от тази светлина, осъзнах, че всъщност времето не съществува.

Но повече за това по-късно...

Когато пораснах, вътрешната ми радост се превърна в силен ентусиазъм за живот.

По това време живеех в Чарлстаун - Северна Каролина

Бях умерено щастлив, с изключение на факта, че из главата ми се въртеше една досадна мисъл, който ме безпокоеше непрекъснато:

Този живо изобщо има ли някакъв смисъл? Или всичко е само един процес на скука и монотонност? Със сигурност трябва да има някаква по-висша цел, може би скрита, но Божествена и прекрасна.

Един друг въпрос ми се въртеше постоянно с нарастваща спешност: И какво е Бог?

Ако въобще има Бог, той не би трябвало да е просто един сърдит съдия в облаците...

Бог сигурно ще да е, мислех си, ако не нещо друго, то едно съзнателно Същество. А инякъде бях чел, че Той е също една динамична сила на щастие.

Е, разбира се, сигурно ще да е и това.

Като преследвах тези мисли, установих, че това което искам, това от което цялото човечество наистина се нуждае, е от Бог.

Самият Бог трябва да е съзнателен, мислех си, и след като е създал всичко, трябва да го е произвел от съзнанието Си.

Значи тогава Той е съзнание: Съществено съзнание.

Човек би могъл, мислих си, да посвети целия си живот на тази истина без никога да му омръзне.

Каква вълнуваща перспектива! Това, следователно, ще бъде мисията ми в живота: ще търся Бог!

На връщане вкъщи една вечер намерих мооите приятели, събрани в кухнята.

Присъединих се към тях за чаша кафе. Моите мисли обаче бяха далеч от това събиране.

Тъй като бях завладян от новите ми идеи, почти не можех да говоря.

„- Ей Вижте Дон! Каза единият. За какво трябва да е толкова нацупен?“ Когато разбраха, че не искам да участвам в разговора им, приссмехът се обърна към дразнене.

"Дон продължава да се опитва да реши гатанката на Вселената! Леле каква мъка!"

- Ах, сладката мистерия на живота! – Се извика друг.

- Ти не разбра ли? - обърна се към мен третият: - Всичко е толкова просто! Няма загадка, която да бъде решена! Просто се напий когато ти кефне, прекарай си го гот, избери си едно гадже, и забрави за цялата тая тъпотия! "

- Да - тяюгостно добави първият. "Забрави."

За моето сегашно състояние на съзнанието ми, моите съквартиранти ми звучаха като лаещи кученца.

Въобще за какво са ми такива приятели? Без да кажа нито дума, станах и излязох от стаята.

Няколко дни по-късно обсъждах религията с един мой познат. - Ако искаш духовно просветление - каза той изведнъж, - ще откриеш отговора в Бхагавад Гита.

"Какво е това?" Ахнах…

Някак си това екзотично име ми беше дълбоко привлекателно а и по някакъв необясним начин, супер познато.

Това е хиндуистко писание. Каза той.

Индуско? И какво е това? Не знаех нищо за индийските учения.

Това име, обаче, Бхагавад Гита, потъна дълбоко в мен.

Аз започнах да проучвам и един ден стигнах до няколко извадки от хиндуистките учения - само няколко страници, но какво разкритие!

Тук акцентът беше върху космическите реалности.

Бог беше описан като безкрайно съзнание; И човекът, като една проява на това съзнание.

Уау, това беше същият извод до който аз бях стигнал по време на дългите ми мисли в Чарлстаун!

Най-висшият дълг на човека, прочетох, е да се настрои към божественото съзнание:

Отново това беше, същото до което и аз бях стигнал!

Една мисъл отекна вътре в мен; Ами тогава Крайната цел на човека е - да изпита тази божествена реалност като истинското Си Аз.

Но колко научно! Какво безкрайно обещание!

Тук намерих и обяснения, представени с кристална яснота и логика.

Най-хубаво от всичко беше, че намерих съвета който търсех, за не само как да живея духовен живот, но и по-конкретно как да търся Бога.

Бях напълно Изумен!

Това беше точно това, което търсех! Чувствах се като просяк, който току-що е спечлил планина от злато и скъпоценни камъни.

Ето няколко извадки от Бхагавад Гита;

ПРОДЪЛЖИ >>