Линията на Гурута

Линията на Гурута

Свами Криянанда – Животът ми със Парамханса Йогананда

Етикети:, , Линията на Гурута No comments
featured image

Това е Откъс Взет от Курса за 5те Стъпки Към Крия Йога – Стъпка 3 – Курс за Духовно Последователство – Част 4

Повече за Курса за Крия Йога Можеш да Прочетеш Тук

Живота с Един Йога Майстор

Взето от Разговори Със Свами Криянанда

Как Йогананда Обучаваше Учениците Си

Аз намерих Автобиографията на Един Йогин в една книжарница в Ню Йорк през Септември 1948г.

Аз я купих и я прочетох цялата за три дни, след което хаванах първият автобус до Калифорния, за да се срещна с Йогананда.

От всички хора, които съм срещал, и Бог знае, че съм срещал много десетки хиляди, досега никой не ме е вдъхновил толкова много, колкото Учителя.

Преди да прочета тази книга, аз дори не знаех какво е йога майстор, нито пък някога бях чувал думичката "гуру".

Винаги съм си мислел, че няма да следвам никого в живота си, и че само ще следвам моята вътрешна светлина.

Когато прочетох тази книга обаче, почувствах, че има някой, който можеше да ми помогне да намеря това, което аз търсех.

След като се срещнах с Учителя, разбрах, че той бе единственият човек който исках да следвам за разлика от всички други, които някога бях срещал или бих могъл някога да срещна.

Живеейки с него, аз видях какво означава истинско духовното величие, поне дотолкова, доколкото аз бях способен да го разбера по онова време.

Понякога той не отговаряше на очакванията ми за величие; понякога се налагаше да обмислям неща, които той казваше или правеше.

Но всеки път, когато го правех, откривах, че той е много по-велик, от очакванията ми.

Бях доста шокиран скоро след като дойдох при него, защото досега аз си мислех, че един йога майстор е винаги сериозен и никога не се смее, и че всичко, което казва, е както един оракул.

Когато вече бях с него за около месец, той заведе някои от нас във ретрийта "Двадесет и девете палми" който се намираше в пусинята.

Една вечер той ме повика в стаята си, извади едно малко хартиено пликче и след това загаси лампата.

Чух едно шумолене и хихикане, а после изведнъж видях искри, които обсипаха стаята.

Той държеше един от онези малки детски пистолетчета, които изстрелват сини искри.

След това той светна лампата и държеше друго пистолетче, което изстреля нещо във въздуха.

Това нещо стана едно малко парашутче което плаваше бавно надолу.

Бях зашеметен.

Той ме попита:  "Харесваш ли ги Уолтър?"

Аз се чувствах доста смутен, и му отговорих:

"Добри са, сър."

Тогава той ме погледна проникващо и каза нещо което по късно разбрах че Исус беше казал:

"Пусни децата да дойдат при мене, защото такова е царството божие."

Бях доста трогнат от тази случка.

Гуруто Преподава По Различни Начини

Той също имаше голямо чувство за хумор и забавление.

Не беше така като че всичко трябваше да е някакъв космически урок.

Той беше най-непретенциозният, смирен човек, който някога съм срещал.

Той никога не приемаше нечия преданост към себе си, а винаги я насочваше към Бога.

Имаше толкова много нива в съзнанието му.

Никога не съм срещал някой йога майстор или светец, какво да говоря за някой обикновен човек, който да беше толкова уравновесен.

Някои светци са велики в любовта си, в състраданието си, или в мъдростта, но той беше велик във всичко.

Когато той беше в бхав или в състояние на мъдрост, той беше като един йогин в хималайска пещера.

Тогава всичко, което казваше, беше един бисер с такава дълбочина, че беше изключително вълнуващо само да присъстваш.

И въпреки това, миг по-късно той можеше да започне да се смее и да си играе като едно малко дете.

Веднъж когато някои от децата в неговото училище в Индия медитирали, започнали да усещат как нещо ги удря леко по гърба и главата.

Когато се обърнали разбрали, че Учителят хвърлял малки хартиени топчета по тях.

Той понякога се превиваше от смях, но само един миг по-късно той можеше да бъде напълно непривързан.

Той имаше абсолютен контрол над себе си от един момент до следващия.

Дори забелязах, че насред смеха му ти можеше да го погледнеш в очите му и би било като да погледнеш в един океан, напълно недокоснат.

Неговият смях беше само като една малка вълна на повърхността на ума му, защото той беше отвъд всичко.

Понякога беше малко неловко да бъдеш около него, защото изобщо не беше като да си до едно човешко същество.

Винаги имах чувството, че бях до Бог самият.

Дори когато си играеше или се смееше или говореше за нещо толкова обикновено като изкопаването на една дупка, човек не можеше да не почувства божествеността му.

Всевидението на Гуруто

Той имаше такова чудно съзнание, което наистина беше във синхрон със всички, сякаш той беше в тях, защото той наистина беше в тях.

Понякога казваше: "Аз знам всяка една мисъл, която всеки един от вас си мисли."

Какво невероятно твърдение!

И все пак той ни го доказваше отново и отново.

Веднъж Йогананда ми каза: "Аз имам планове за теб."

Аз знаех, че той имаше предвид, че иска да ме изпрати в Индия, защото говореше за пътуване до там.

Аз бях много радостен заради това, защото пътуването до Индия беше естествено много вълнуващо за мен.

Но след като се прибрах в стаята си на същия ден, ми хрумна мисълта, че ако отида в Индия, вече нямаше бъда близо до него.

Изведнъж изпаднах в мрачно настроение на отхвърляне, мислейки си, че не съм достатъчно добър ученик за да съм с него, и че той просто иска да се отърве от излишни хора като мен.

Няколко дни бях в такова лошо настроение, но накрая се отървах от него с мисълта:

"Той просто прави това, което е добро за мен. Ако той иска аз да отида там, е защото знае че е това от което аз се нуждая, а не защото иска да се отърве от мен."

Скоро се почувствах много по-добре.

Когато го видях отново, вече се чувствах добре.

Аз не бях разказвал на никого за това лошо настроение и поселедно когато го видях, вече се чувствах напълно щастлив.

Щом той ме видя, ми каза: "Без лоши настроения вече Уолтър. Иначе как ще можеш помагаш на другите?"

Той знаеше през какво преминавам.

Той ни го доказваше това отново и отново.

Понякога той го доказваше по доста смешни начини.

Един от учениците не успяваше да спазва правилата много добре.

Той работеше в църквата във Финикс и се връщаше в Енсинитас, за да види Учителя.

Късно една нощ, докато шофирал по магистралата, огладнял и спрял до един ресторант, за да похапне.

Това бил единствения отворен ресторант и това което им било останало за вечеря, били хамбургери.

Учителят ни казваше да не ядем месо, особено говеждо.

Той си помислил: "Той няма да разбере" и изял два хамбургера.

Той потеглил щастливо към Енсинитас и когато пристигнал, се обадил на Учителя по телефона.

По време на разговора им учителят не му споменал нищо за  прозрението си, но в края на разговора му казал: "А, и между другото, когато пътуваш по магистралата късно през нощта и в единственото отворен ресторант няма нищо друго освен хамбургери, по-добре не яж нищо."

Божествена Защита За Ученика

Много пъти учениците на Йогананда са виждаки как са били божествено защитени по изумителни начини.

Същият този ученик, колкото и да не спазваше правилата, изпитваше голяма любов към Учителя.

Един друг път когато шофирал, взел някого на автостоп, въпреки че Учителят ни беше казал да не го правим.

Стопаджията седял отзад, докато шофирали, когато изведнъж чул гласа на Учителя да казва: "Той има нож!"

Той веднага се обърнал назад и видял че наистина, стопаджията държал един нож, готов да го нападне.

Тогава ученикът се извикал силно: "Я да свалиш този нож." Тогава стопаджията ​​оставил ножа трепрейки и изскочил от колата.

Веднъж един друг ученик карал надолу по стръмното надолнище от хълма на връх Вашингтон със един голям камион.

Точно когато трябвало да завива, той натиснал спирачката и усетил как кракът му потънал чак до пода.

Спирачките били напълно отказали.

Камиона направо "летял" надолу без никаква съпротива.

Спускането надолу по този склон с такава скорост би означавало сигурна смърт, защото камиона е щял да излезе от завоя във стръмната пропаст отдолу.

Тогва той попитал вътрешно: "Учителю, това ли искаш?"

В този момент камионът като по-чудо просто спрял.

Д-р Луис имал едно изживяване на божествената защита на Учителя веднъж, когато е отивал на една среща в Масачузец.

Колата му започнала да се пързаля върху една поледица точно когато се приближавал към един мост.

Със скороста с която се е движил е би трябвало колата да падне от моста във ледените води, но той усетил че сякаш една огромна ръка натиснала върху колата, докато тя да спре.

Постоянно се случваха чудесата около Учителя, но по някакъв начин те никога не изглеждаха особено важни, защото той не искаше да привлича много внимание към тях.

Той никога не мислеше за тях, защото те не бяха същността на нашия живот с него.

Друго, което открих в живота си с Учителя, беше, че хората понякога казваха: "Е, не мисля, че той наистина знаеше  много по тази тема. В края на краищата той няма опит в тази област;  или в края на краищата той е Индиец, а ние сме Американци."

Аз чувах това няколко пъти от ученици и всеки път когато това ставаше ученикът който си мислеше така изпадаше в заблуда и страдаше дълги години заради това.

Спомням си веднъж за един ученик, който беше срещнал някакъв друг духовен учител, който твърдеше, че може да си затвори очите при медитация на един планински връх, и когато ги отвори, да бъде на друг връх.

Не мисля, че някой някога го беше виждал да го прави, но след като той беше направил това твърдение, то беше достатъчно за този ученик.

Тя реши, че някой с такива възможности би трябвало да е велик.

Затова тя отиде при Учителя и му каза: "Аз намерих друг гуру, който искам да следвам."

Тя не беше близък ученик, иначе връзката щеше да бъде на по-дълбоко ниво.

Той й каза: "Много добре тогава аз си оттеглям лъча."

Тя беше блестящ човек, но когато се върна година по-късно, светлината в очите й беше изчезнала.

Тя не беше открила нищо.

Въпреки че любовта на Учителя беше безкрайната Божия любов, той не можеше да се наложи на никого.

Изразяване на Състрадание към Всички

Негова божествена любов непрекъснато докосваше другите.

Една прекрасна история, която един друг ученик ми разказа за Учителя, се случила веднъж, когато те били на разходка с колата.

Докато пътували заедно, Учителят изведнъж казал: "Спри колата" и влязал в едно малко крайпътно магазинче.

За учудване на всички, той настойчиво тръгнал да купува всевъзможни безполезни вехтории.

Накрая той събрал всичките джунджурии и ги занесъл до касата и ги дал на жената там.

Тя сметнала всичко и той платил.

Щом тя взела парите, се разплакала и казала:

"Много, много отчаяно ми трябваха точно тази сума пари, за да платя наема си днес. Детето ми е в болницата, и вече щях да затварям магазинът и изобщо не знаех откъде ще взема тези пари. И сега Бог те изпрати тук, за да купиш тези неща, и да получа точно това, от което се нуждая."

Такова пълно състрадание, което може да се настрои към скръбта на всички хора, ни дава представа за божественото.

Бог Помага на Бог

Аз често си мисля с голямо съжаление колко малко го разбирах, когато бях с него.

Докато остарявам и започвам да оценявам нещата, които бях приел за дадени и да виждам величието му по начини, които бях пренебрегнал, сега ми се иска да имам възможността да изживея годините си с него наново.

Искаше ми се да имах шанса да бъда по-добър ученик докато той беше тук.

И все пак осъзнавам, че след двайсет години вероятно ще кажа същото за сегашното ми състояние.

Докато не достигнем състоянието на божествено единство, нашето невежество е наистина неизмеримо.

Спомням си един особено мил епизод в живота ми с Учителя.

Той се канеше да излиза, когато спря няколко от нас монасите и ни каза: "Горещ е, нали?"

Ние знаехме че той искаше да ни даде пари да си купим сладолед.

Ние не искахме да му се налагаме, затова казахме: "Не е много горещо, сър."

Той ни погледна мило и ни каза: "Сигурни ли сте, че не е много горещо? Може би е малко горещо?"

Накрая признахме: "Е, сър, ако кажете че е така."

Тогава той каза: "Не мога да държа пари в мен и няма да го направя. Ето ви пари за сладолед."

Той ни даде на всеки по долар, но аз си купих със моите пари и до ден днешен все още си пазя този долар, който той ми даде.

Имашe един период, когато той изпитваше големи затруднения с краката си заради поемането му на кармата oт другите ученици.

Той не можеше да ходи, затова ние му помагахме да се качи в колата.

Той ни каза с обич: "Много сте мили и внимателни към мен."

Ние възкликнахме: "Но сър, вие сте мил към нас!"

Той ни се усмихна и след това ни отговори: "Бог помага на Бог. Това е неговата драма."

Той никога не приемаше мисълта, че е в позиция, която заслужава специално внимание.

За него всичко беше Бог служейки на Бог.

Той наистина беше служител на всички.

Той никога не е искаше нищо, освен да раздава и да служи.

Той също се виждаше като приятел на всички – и беше най-верният приятел, който някога съм срещал.

Въпреки всичките му отговорности, ако той кажеше, че ще направи нещо за някого, винаги го правеше, без значение колко малка беше молбата.

Той беше толкова верен като човешко същество, толкова лоялен и толкова загрижен за благополучието на другите.

Той беше приятел на всички, дотолкова, че ти знаеше, че никой, който някога си срещал/а, не може да е такъв приятел като него.

Веднъж той каза: "Когато мен ме няма, само любовта може да заеме мястото ми."

Това е любовта, която живее в сърцата на неговите преданоотдадени.

Когато хората стават по-синхронизирани с него, те стават по-добри ученици, и тогава можеш да видиш как неговата любов и съзнание растат в очите им.

По някакъв начин все едно че Учителят се беше въплътил във всичките си ученици тук.

Мисля, че от всички неща за него – неговата голяма мъдрост, неговите чудодейни сили и неговото самадхи – нещото, което най-много ме докосва, е сладостта на неговото смирение.

Има такова вдъхновение в онези неща, които той правеше за другите, които са малки и маловажни по външен начин, но които накрая са върха на величието.

Нека бъдем благодарни, че имаме живота и вдъхновението на такъв велик майстор, от който можем да приемаме.

Той живее с нас сега. Той е в сърцата ни.

Той е толкова с нас днес, колкото беше тогава.

Автобиография на Един Йогин

Етикети:, , , , , , , , Линията на Гурута No comments
featured image

Парамханса Йогананда автор на „Автобиография На Един Йогин"е първият велик йога учител от Индия който е живял и е преподавал на Запад.

Пристигайки през 1920 г. Йогананда се превръща в сензация в Амерка, като изпълва огромни ауденции в най-големите зали, за да го чуят да говори.

Read More